След един ужасен ден в училище Ема изненадващо се сдобива със собствено чудовище. В началото то не изглежда особено стряскащо, но ѝ обещава, че тепърва ще расте и ще набира сили… И тогава всички ще видят! Но какво е да си имаш чудовище? Може ли то да реши проблемите ти, когато си ядосан, тъжен или уплашен? Или понякога чудовищата правят нещата още по-сложни? На Ема ѝ предстои да научи много неща... Може би и на теб също.
Книгата написа
Цвета Брестничка
, която споделя за читателите:
„Обичам индианската приказка за двата вълка, които живеят във всеки от нас: един добър и един лош. Те са във вечна битка за надмощие. Кой ще победи? Този, когото храним.“
Нарисува я
Анна Цочева
. А ето какво разкрива тя за себе си:
„Моето чудовище е едно такова дребно, но с голяма уста и все иска да бъде чуто. С времето беше тренирано (в повечето случаи) да ми помага да се изразявам. Склонността му все да обяснява беше впрегната в това да помага на други хора да се учат, а напъните му да преувеличава всичко се превърнаха в четка и молив за рисунките ми. Така се чувства полезно и (обикновено) кротува.“