16 кратки разказа, в които те води не сюжетът, а лабиринтът на чувствата. Историите отвеждат във френската област Бретан, далечна Япония или обикновено българско село, в съвремието или векове назад, а емоциите след прочитането провокират диалог с чувствата и мислите на читателя.
Оставаш с усещането, че конкретната история се отнася за теб и си я преживял, но не си я определил по начина, по който например я разпознава японският самурай в края на дните си, спомняйки си своите безброй амбиции, болки и мечти. Запитваш се забелязвал ли си любовта на родителите си по безбройните дребни неща, които са правили за теб. Свършва ли тук любовта или преминава с теб във вечността? Държиш ли сърцето си отворено за душите на слабите? В какви светове се оказваш, отваряйки вратите по пътя си?...
Разкази, които показват, че сложните и объркани чувства могат да бъдат описани елегантно и просто, когато можеш да четеш сънищата на спящите. Авторовият стил е оригинален, характеризира се с недоизказаност и умишлена загадъчност.