В романа си „Черната сирена“ Емилия Пардо Басан достига до края на всички човешки търсения, до въпроса за смисъла на живота и безсмислието на неизбежния му изход. В този роман ясно проличава модерната за края на ХІХ век натуралистична нота, заради която авторката е високо ценена от своите съвременници от ранга на Емил Зола. „Черната сирена“ неизбежно ще накара читателите си да забележат прилики с творчеството на Ги дьо Мопасан и А. П. Чехов.