Време ли нямаме? Или си мислим, че имаме безкрайно много?

Неизбежна ли е самотата в чакалнята? Или точно там, където животът е поставен на изпитание, се пробужда човечността?

Можем ли да изпитваме радост, когато скръбта ни залива?

Как да трансформираме тъмнината на болката в искра жизнерадост?

Как да срещнем страха, за да намерим смелост да продължим?

Кое е трънчето в душата ни, което ни разболява?

Има ли билети за Рая?

„Чакалнята“ е роман за схватката с болестта, за обезсилената надежда, че има утре, но и за радостта от негаснещата искра на живота и мисълта, че всичко ще бъде наред. Тази книга е едно много лично сбогуване.