Годината е две хиляди двадесет и някоя си. Икономиката на Хърватска, член на Европейския съюз, е на колене, туризмът ѝ е сринат от презастрояване и от чревна епидемия вследствие на битово замърсяване, за която недоказано са набедени „ислямски терористи“.

В безрадостната дрезгавина една светла точка вдъхва надежда – предстои квалификационен мач за световното първенство между националите на Хърватска и Сърбия, който ще се играе в Загреб.

Семейна двойка сараевски сърби (успешен графичен дизайнер и архитектка), след повече от 30-годишна емиграция във Виена, за първи път тръгват със своя червен ягуар на почивка по хърватското крайбрежие и минават през въображаемото градче-огнище на отшумялата епидемия, където, малко преди началото на мача, генерал Анто Гавран, ветеран от последните югославски войни и герой на БиХ, дава интервю за телевизията от псевдопищната си къща край морето.

От този спусък Йергович изстрелва куршума на убийствено страшната, смешна и разтърсваща, невъзможна и реална, документално-фантазна история за едно нежелано бъдеще, ако елитите и народите не обуздаят дълбоко латентния човешки нагон за национализми и фашизми от всякакъв вид, род и корен…

Според нагласата на съвременния европеец „фашизмът е немислим като американски хорър от В категория“, казва авторът. Дали? „Херкулес“ е публикуван през 2019 г. Преди на Европа да се случат последните два катаклизма.

Всичко, което ще последва, е можело да се случи, както е описано, но и обратно на него.

Но нищо, което ще се случи, няма да може вече да повлияе на неумолимия ход на съдбата.

Вече е станало и онова, което още не е започнало.

Пред нас се отваря адът.

И даже когато времето си отиде и си изградим илюзията, че описаните събития са останали в миналото, усещането няма да се промени: пред нас се отваря адът.