Този роман представя в крайна сметка образ на днешния (ни) ден, като при това напълно успява да избегне клишетата от новините и писателските инерции. Поотделно и всички заедно портретите на отделните герои създават много отчетлива представа и отношение към днешния роден свят: с разделението, с несигурността на всяка представа, становище и позиция, с чувството за привикване към промените в съчетание с вътрешна непроменливост, с глада за големи идеи и дефицита на големи идеи, с усещането за остарялост на индивида и обществото. В същото време обаче множеството от събрани истории сякаш търси същността на човешката природа – рефлексите на вроденото и неизменното, на винаги оставащата човешка утайка, неотделимо примесена със златните песъчинки. - Борис Минков
Чавдар Ценов е майстор на заплитането и разплитането на истории. В „Убийство на булевард „Стамболийски“ той постига съвършенство в това. Преплитането на криминалната история, която уж е главната, заявено и в заглавието, с драмата на средния човек, каквито всъщност сме всички ние в „паяжината на живота“ и комедията, в която съществуваме – къде, за да оцелеем душевно и физически, къде от отчаяние, превръща романа в диагноза на съвременното българско живеене, на обществото ни. - Силвия Чолева