На два пъти Тамар видя дракони да летят високо в небето. И двата пътя спря коня да ги погледа. Бяха толкова величествени... Приличаха на понесени от вятъра хвърчила. Телата им се извиваха в причудлив танц във възхвала на простора, блестяха в зелено и жълто, трептяха като добре натегнати струни от арфата на Еол... АКО ПОМНИШ ОЩЕ ЗАНДАЛА: ЗЛАТО И СРЕБРО
***
Тази книга не съответства на нищо, което съм писал досега. Тя не е турнирна книга-игра, въпреки че много прилича на такава. Не е и страт, макар че има елементи от такъв. А не е и точно нормална книга-игра, при все че за такава се води. Може би по подобен начин би изглеждала първата книга-игра, ако я пишехме сега? Освен това вътре ще намериш и един специален подарък, съвсем нетипичен за издания от този вид! Във всеки случай, приветствам те с добре дошъл в Зандала, където магията е силна, а в небето летят истински дракони!