Може да ме клеветиш в историята, нагло да усукваш, знаеш как, и в калта може да ме стъпчеш, но като прах аз ще се вдигна пак.
Дразни ли те мойта дързост?
Затуй ли погледът ти потъмня?
Че пристъпвам, сякаш нефт извира в мойта гостна.
Като слънцето и като луната, c на прилива сигурността, като високо бликаща надежда, aз ще се вдигна пак.