Поетична утеха
Не ми се обади, изобщо не дойде, но спокойно – аз напълно те разбирам, останал сам, като мъничко дете, ранени птици в скута си ще скривам.
Под чинари ще се пазим с векове, всяка заран славей ще ни буди и прилагайки им стари лекове, мойта драма тях няма да учуди, но ако им разкажа за нашата любов, за всички мигове, които сме си дали, ти ще чуеш единствения зов:
„Обича те безумно, не разбра ли?!“
Посредством думи няма да те видя, или както казват старите орли:
„Чрез стихове душата се издига, ала сърцето не спира да боли...“