Мавродиев събира в едно ядро цялото си можене и мощ, опита си, личните си горчилки и възторзи, мисълта и усета си за света, за да поведе битка за мечтата при ясно съзнание за краткостта, временността на нещата. Да заговори за:
сивотата и вълшебството; свободата – илюзорната и действителната; достойнството – накърнявано и съхранявано; рехавостта и интензивността на съществуването; заблудата, но и за истината.
Той във всеки случай е тук толкова истински, че внушава отиване оттатък играта; или действително отива отвъд нея. В интервю за БНР от 14 март 2019 г., запитан кой е Фойербах, Мавро отговаря: „Може да се каже, че съм аз.“ И споменава за „харакири пред всички“.
проф. Георги Каприев