Tъй, знае се, че в съставните субстанции са налице форма и материя: както например в човека - душа и тяло. Не може да се каже обаче, че като същност се означава само едното от двете. Ясно е, прочее, че сама по себе си материята не е същност, защото вещта й се познава, и се подрежда по вид и род чрез своята същност, а пък материята нито е принцип на познание- то, нито пък е способна да определи нещо по род и вид, ами всяко нещо се определя според това, какво то е в действителност (actu). Ала и само формата не може да се нарече същност на съставната субстанция, макар някои да се опитват да го правят.

Тома от Аквино