създаде нещо много по-радикално – литературна игра с въображението и паметта. Вдъхновена от реален епизод – ослепяването на Самуиловите войници след битката при Ключ, – книгата се разгръща като мозайка от гласове, съдби и вътрешни светове.

Със своя „разюздан реализъм“, както Тоскана сам определя поетиката си, той размива границите между реалност и фикция, между трагедия и ирония. Резултатът е роман, който едновременно напомня хроника, притча и съновидение. Вместо линеен разказ „Сляпата армия“ предлага редуване на гледни точки, в които преживяването измества обяснението, а събитието едновременно се разпада и реконструира в множество различни версии. Тук няма герои в класическия смисъл, а необикновени персонажи, хвърлени в абсурда на съществуването: слепци, които се преструват, че виждат; занаятчии, които създават очи; писар, който се опитва да съхрани онова, което историята ще заличи.

Смес от история, хумор и поезия, този роман е едновременно жесток и красив, мрачен и вдъхновяващ.