Ако вярвате, че поезията може да развълнува човека, да го промени, да го направи по-добър и по-съпричастен към болките на другите, че може да просветли душите ни
– разгърнете тази книга и прочетете стиховете на един поет от края на света, от далечната Малка Скития, където някога римските императори са изпращали на заточение непослушните поети.
Днес тази загадъчна и мълчалива земя, наречена Добруджа, проговаря чрез един от своите светли поети – Сашо Серафимов.
Стефан Цанев
МЕЧТАТЕЛЯТ
Ще се върна някой ден у дома тих, спокоен и мил.
Ще целуна вратата, през която са минали дните ми, ще целуна леглото, където съм се повторил, ще целуна и въздуха, който жена ми е дишала.
Нека само дъждът не престава да мие света, нека само да светнат пътеките хорски и нека децата ми вярват в доброто начало на татко си, както някога вярвах и аз.
Ще се върна някой ден у дома като старо корито, преминало сто океана, ще напълня лулата със всичките свои мечти и на прага ще я запаля.