„Никой автор не е успял да обхване цял Сингапур – от величествените колониални бунгала до някогашните опиумни гета – така живо и остроумно, както Дж. Г. Фарел.“ - „Тайм“ „Ако не си беше отишъл толкова млад, без съмнение днес Дж. Г. Фарел щеше да е един от най-големите англоезични писатели.“ - Салман Рушди „Сингапурска хватка“ е блестящ, пълнокръвен, изпъстрен с абсурди и меланхолия паметник на безумието и великолепието на Империята.“ -
Хилари Спърлинг, „Таймс Литеръри Съплимънт“
Добре дошли в Сингапур в навечерието на Втората световна война – тропически рай на ръба на катастрофа. Япония готви съкрушителен удар, а Британската империя се бори да опази реда в колониите си… Но за повечето хора животът все още тече в ритъма на радостите и драмите от ежедневието.
Уолтър Блакет е начело на една от най-старите и могъщи търговски къщи в Сингапур. Подготовката за тържественото честване на задаващия се петдесетгодишен юбилей на компанията обаче е помрачена от събиращите се на хоризонта облаци и нестихващата стачна вълна на местните работници. Междувременно дъщеря му се увлича все по неподходящи кандидати за ръката ù и като че ли категорично отказва да приеме уредения ù годеж с… политически идеалист и вегетарианец. Да, търговията може и да процъфтява и войната да изглежда далече, но във въздуха витае усещането, че нещо не е наред. И въпреки това никой не подозира, че познатият свят – със своите ясни граници между класи и етноси – ще рухне всеки момент…
„Сингапурска хватка“, както и предишните романи на Дж. Г. Фарел – „Вълнения“ и „Обсадата на Кришнапур“ – стъпва върху действителни събития и е плод на старателно изследване на извори и архивни материали. Смесвайки социална сатира, историческа драма, неподражаем хумор и проникновен поглед върху човешката природа, ирландският писател създава завладяваща история за окончателния край на една ера и за непреходната жажда за власт, любов и свобода.
„Сингапурска хватка“ е третият самостоятелен роман от знаменитата „Имперска трилогия“ на
Дж. Г. Фарел. Книгата е публикувана през 1978-а, само година преди смъртта на автора, и завършва по блестящ начин монументалния му триптих, смятан за едно от най-големите достижения на англоезичната литература на ХХ в.