Далеч във вековете съществувало голямото Тибетско кралство. Въпреки че поданиците му изповядвали една от миролюбивите религии, будизма, и те встъпвали в безкрайни кървави битки. Така се стигнало до разделяне на Тибетското кралство на три. Една от тези части е съвременната суверенна държава Бутан. Втората е автономната област Тибет в чертите на Китайската народна демократична република. И третата е старото кралство Ло, днес област Мустанг в Непал. И Бутан, и областта Мустанг до скоро били затворени за туристи. Днес, за радост на туристите, границите вече са отворени и аз успях да отида в старите будистки храмове, да послушам историите на монасите и местните.

Друго будистко средище в старите времена била и днешна Монголия, на територията ѝ имало повече будистки храмове, отколкото в Тибетското кралство. Комунистическата инвазия разрушила храмовете и принудила монасите да създадат семейства. Така някога Монголия увеличила населението си от 200 000 на 2 000 000, а днес хората ѝ реставрират старите храмове и те се пълнят с нови монаси. По техните стъпки ходих и аз. Пътувах почти цяла седмица из планините на голямата държава, пях в юртите на местните номади, гледах ежедневието им и слушах разказите на възрастните им.

Япония остана в душата ми като място, в което искам да се връщам непрестанно. Не само заради храмовете и красивата архитектура на сградите им, а заради добрината и възпитанието на хората. Потопих се в пословичния японски ред, общувах с интелигентните и добри японци.

Видях много - и хубаво, и не толкова и се постарах да го предам така, както го видях и така, както го чух. А за илюстрация на разказаното сложих доста снимки. Желанието ми е читателят да види видяното от мен с моя поглед и да преживее моите преживявания. И на това пътуване ви каня!

Биляна Вранчев