Твърдението, че човек не се ражда лош, а обстоятелствата го правят такъв, е удобна илюзия. Истината е, че злото е потенциал, скрит във всеки от нас. Аз го знаех най-добре. А коя съм аз? Всъщност няма значение. Така или иначе няма да кажа истинското си име. И все пак ще споделя къде живеех…

В „Рая“.

Тайното имение на похитителя ми, който създаде приказен затвор за мен. Той ме наричаше ангелче – прозвище, което аз подложих на изпитание. Защото ангелите не виреят в Ада. Там те дехуманизират. И оцеляват единствено за да сеят разруха.

После се появи Доминик. Един най-обикновен работник. За да ми покаже какво е приятелство. Да ми напомни какво е любовта. Но дали имаше какво да спаси в мен? И дали раните ми бяха съвместими с живота?

Една история за спасението от самия теб.
За борбата с чудовищата, които превземат същността ти.
За съзидание и разруха в свят, където всичко изглежда загубено.
И за любов, която не е всесилна, но е по-голяма от смъртта.