Според древните римляни спомените подлежат да бъдат навреме записани за размисъл над поуките: „Думите отлитат, написаното остава... Простият помни, а умният записва“.
Ние българите също подценяваме трайното въздействие на дочутото чрез слуха: „През едното ухо влязло – през другото излязло“. Гласът на Разума обаче не бива да заглъхва и час по-скоро преживяното и премисленото минало трябва да се предаде на поколенията чрез писмени знаци. Ако сме забравили нещо, то заблуждаващо е успокоението, че е било незначително и не си е заслужавало изобщо да го запомним.
Акад. Георги Марков