Обожавана моя,

Само Бог знае колко ми липсва в този посърнал час утехата на Вашето присъствие и ободрението на Вашите усмивки. Работата ме уморява, а морето се противи на упоритите ми опити да го проумея. Не съм мислил, че може да е толкова трудно да се изправиш пред него. И се лутам с моите инструменти и моите тетрадки, и не намирам началото на онова, което търся, входа към какъвто и да е отговор. Къде започва краят на морето? Или дори: какво казваме, когато казваме: море? Грамадното чудовище ли изказваме, способно да погълне всяко нещо, или вълната, която се пени около краката ни? Водата, която можем да задържим в шепа, или бездната, която никой не може да види? Всичко ли казваме в една-единствена дума, или в една-единствена дума всичко скриваме? Стоя тук, на крачка от морето, и дори не мога да разбера то къде е. Морето. Морето.
Днес се запознах с една много красива жена.
Но не ревнувайте. Аз живея само за Вас.