В ЮАР пътувах 2 пъти Тази държава се оказа една от малкото, в които повторих посещението си. А го повторих, тъй като останаха доста непосетени места. През първото ми пътуване дотам пътувах съвсем сама - само с една близка приятелка. Посетихме няколко от големите градове. Срещнахме се с пингвините в най южната част на континента. Обиколихме около нос Добра Надежда, покрай който са минавали някога първите пътешественици.

Второто ми пътуване бе по националните паркове на ЮАР. То ме отведе и до 2 малки кралства в чертите на държавата ЮАР - Есватини, доскоро позната като Свазиленд и Лесото. Две малки кралства, а толкова много разлики. Най-голямата разлика открих в отношението на кралете към народа си и към най сериозното опасност на региона болестта спин.

След второто ми посещение на ЮАР отлетях отново напълно сама към Мозамбик. Според цялата намерена предварителна информация нямаше почти нищо, което да заслужава туристически интерес в тази държава и, в общи линии, така и беше, но аз се срещнах с хората на тази богата на природни ресурси и бедна на житейски стандарт държава, те ми показаха малкото, което имат и ми разказаха много за живота си.

В последната държава от книгата, Мадагаскар, поведох 3 приятелки. Отново сама организирах пътуването ни. Основната задача, която отправих към водача ни беше да ни покаже места извън туристическите справочници, места, които обичат местните. И той ни ги показа. Разказа ни толкова много за историята и бита на съвременните жители, разказа ни толкова много, че аз само слушах и попивах.

Видях много - и хубаво, и не толкова и се постарах да го предам така, както го видях и така, както го чух. А за илюстрация на разказаното сложих доста снимки. Желанието ми е читателят да види видяното от мен с моя поглед и да преживее моите преживявания.

И на това пътешествие ви каня.

Биляна Вранчева