Хората трябва да научат за нас.
Момичетата, които изписват болката върху телата си.

Чарли Дейвис е на парчета.

На седемнайсет тя е загубила повече, отколкото други за цял живот. Няма дом, няма семейство. Има само своите белези – с всяко ново порязване сърцето ѝ се смълчава за кратко, докато не остане нищо освен спокойствие… И болка, по-силна от онази, която светът може да ѝ причини.

Болка, която заглушава всичко друго, но не и надеждата – за нов живот или за едно последно, окончателно счупване? Дори самата Чарли не знае.

Но знае, че звездите са белите следи от съвършени пробождания.

И че слънцето все пак може да изгрее отново.