„Малките грехове, всекидневните ни страсти, незабележимите пукнатини в съвършенството на хората, изградени по образ и подобие на боговете... Ако се опитаме да ги надскочим, ще остане ли нещо от човешката ни същност, която ни обрича на страдание, но и на щастие?
Романът на Паулина Георгиева рови из сенките на човешката душа в паноптикум от образи, изградени като антична мозайка. „Малки грехове“ е разказ за големите градивни елементи на човешките сърца и умове, почти терапевтична история за истината и лъжата, притворството и прямотата, за умението да си простиш и да не забравиш.“ – Силвия Недкова, литературен публицист