Нито за миг не спрях да мечтая и да вярвам – и да обичам. Тъй като в крайна сметка най-важното нещо е любовта.
Ела и баба ѝ Лиза винаги са имали специална връзка. Лиза е разказвач на истории като никой друг и Ела безспорно е наследила нейния талант. Самата тя е в процес на писане на първия си любовен роман, но в момента ѝ липсва вдъхновение. Затова се разравя в кутията със стари семейни снимки, където открива пощенска картичка от покойния си дядо Вернер. Но за изненада на Ела тя е изпратена от британски затворнически лагер. Защо досега не е знаела нищо за тази глава от живота на дядо си? И как е възможно баба ѝ никога да не е споменавала годините на войната?