Лабиринти
Описание
Полицай Камий Нижински е натоварена със задачата да разреши случай на брутално убийство, в който единствен заподозрян е жена с амнезия, намерена до трупа и стискаща в ръка черна шахматна фигура на офицер. Психиатърът Фибоначи може да хвърли известна светлина върху ситуацията, защото неидентифицираната жена е споделила с него историята си, преди да загуби паметта си.
Главните герои в този невероятен разказ са пет жени, лутащи се в лабиринта на спомените и търсещи нишката, която ще ги изведе от него. Журналистката Лизин открива в пощенска кутия на нейно име ужасяващ филм. Вера е психиатър, потърсила убежище в изолиран район на Вогезите заради непоносимостта си към електромагнитни вълни. Писателката Зорин има предчувствия, превръщащи се в трагична реалност. Жули е жертва на отвличане, изолирана и психически малтретирана от известния автор на романи Калеб Траскман. А Ариадна е млада жена с неизвестен произход, която натрапчиво рисува лабиринти.
Какво свързва тези жени, попаднали в атмосферата на контролирана лудост, създадена от автора? Завоите в сюжета са толкова резки, че читателят бързо се дезориентира. Но парченцата от мозайката започват да се нареждат и водят до абсолютно невероятния финал – съвсем в стила на безспорния майстор в криминалния жанр Франк Тилие.
Ревюта
1. „Недовършеният ръкопис“
2. „Имало едно време… два пъти“
3. „Лабиринти“
Ако търсиш психотрилър, който да те държи на ръба на лудостта, трилогията „Лабиринти“ на Франк Тилие е точно за теб. Тези книги са истински психологически лабиринт, в който героите и читателят се губят заедно.
Започнах трилогията от втората книга, „Имало едно време… два пъти“, защото тя първа беше издадена у нас и това беше като да влезеш в лабиринт без карта и без да знаеш къде е входът.
Веднага бях замъкната на дъното на страхотно напрежение: една изчезнала тийнейджърка и баща, който се събужда 12 години по-късно без спомени… Мистерия, която не ти дава дори малка почивка и веднага разбираш, че тук нищо не е такова, каквото изглежда.
Когато по-късно прочетох първата книга, „Недовършеният ръкопис“, осъзнах колко умело Тилие е поставил дълбоките психологически капани още от самото начало. Всеки детайл, всяка малка странност се връща, за да се превърне в част от финалния пъзел.
А финалът в „Лабиринти“ е истинско изживяване. Все едно да стигнеш центъра на огромен, сложен лабиринт. Всички нишки се събират, тайните се разкриват, а някои неща са толкова шокиращи, че оставаш без дъх. Истината е шокираща, а начина, по който всички истории се събират, е просто гениален.
Героите са изградени живи и истински. Докато четеш усещаш страха, объркването им и малките победи, които ги държат на повърхността. Героите те карат да се запиташ как би постъпил ти на негово място?
Трилогията е брутална и те кара да се замислиш за паметта, за идентичността, за начина, по който манипулацията може да обърка реалността. Напрегнато, интелигентно и доста заплетено четиво, „Лабиринти“ е като разходка през пъзел, който никога не искаш да свърши.
Ако обичаш истории, които те изненадват, объркват и след това те оставят да ги обмисляш дни наред, тези книги са за теб. И се подготви за няколко безсънни нощи, в които няма да можеш да ги оставиш, защото всяка страница те кара да искаш още.
---> Заповядайте в: https://www.facebook.com/groups/my.books.moite.knigi
Дискусия
Свободен разговор около книгата. Най-новите коментари са най-отгоре.
Все още няма коментари в дискусията. Бъди първият, който ще започне разговор.