Нейка Кръстева описва с огромен респект не само диригента, музиковеда, неуморния просветител, основателя на Международния фестивал "Мартенски музикални дни", основоположника на музикалнообразователните лектории в България, откривателя на млади таланти Илия Темков, но и човека – "възхваляван и критикуван, отстраняван от работа и изключван от партията, обект на професионална завист и скалъпени доноси, вечно преследван от безпаричие. И всичко това – в името на Нейно величество Музиката. Някои глави въздействат буквално като фрагменти от шпионски роман.