Иван Пейчев (1916-1976) е сред най-уникалните ни и самобитни поети. Критиците механично го причисляват към литературата от 40-те и 50-те години на ХХ в. редом с Валери Петров, Далчев и Александър Геров. Ярката му индивидуалност и пълната неприспособимост в света обаче го сродяват с поколението творци от 20-те и 30-те. Цяла плеяда интелектуалци от 80-те пък го издигат за свой кумир и разпалват мита за непознатата му бохемската поезия. Духовната му вглъбеност и съдбовното изживяване на поетичния акт предопределят неувяхващата модерност на стиховете му и днес. А фактът, че по-голямата част от творбите му са публикувани десетилетия след смъртта му, пораждат легендата, че поезията му наистина е безсмъртна.
Настоящата книга събира всички съхранени негови стихове, както и двете му най-известни пиеси.