Настоящото свое произведение Пенчо Пенев определя като сбор на късчета от работилницата на живота, основани на бележки и записки от преживяното, прочетеното и премисленото от последните години. Тематичният диапазон на книгата е много широк: философски и естетически етюди, размисли върху важни исторически събития и тяхното отражение в днешния живот на българите, анализ на парадоксални явления и диспропорции, мисли, свързани с големите предизвикателства на високо технологичния 21-ви век. Една от главите е озаглавена „Записки по българското правосъдие“ и проследява хронологията по темата от 1991 г. до днес.
Всичко това е поднесено без дидактика, а като споделено проникване в нещата зад фасадата – понякога оптимистично, понякога тревожно, но винаги искрено. Историите в тази многолика и проникновена книга изненадват с неочаквани гледни точки на представяне и анализ на явления и събития. Това прави четенето приятно и провокиращо преживяване.