– Знаеш ли какво е любовта, птиче мое? Мнозина смятат, че знаят, но не долавят дори уханието ѝ. Аз самият, дето съм познал над хиляда жени, колко от тях истински съм обичал? Аз, майстор по духове, укротител на дракони, съм лекувал маса народ. Хората се оплакваха от най-различни болежки, полова немощ, терзания и отчаяния, бръчки и брадавици, завист, злоба и лоши миризми, но всъщност почти всички страдаха от липса на любов. И толкова зает да лекувам другите, не си давах сметка, че и аз страдам от същата болест. Разбрах го в мига, когато в Париж се срещнах с големите очи на Фаиза. Ех, приятелю, очи като океани. Сякаш цялата светлина на света извираше от тези очи. Не приех исляма, не! Приех нея за вяра.