Нямаше кой да ме спре. Нищо и никой. Финалът започна – като ударех, ръката ми се схващаше цялата. Аз я вдигах и пак удрях. Във втория рунд си обърнах и глезена. Треньорът Пиличев ме попита: „Да спирам ли мача?“ „Как ще го спираш, ще те убия?! Печеля го бе, човек!“ Много страшно съм гледал сигурно, защото ме остави да довърша мача и да си взема златния медал.
Това е най-хубавият момент в кариерата ми.
Георги Костадинов