Цикълът за клуб „Алкохол“ е тънка подигравка с клишираните ценности под формата на псевдополитическа сатира или на политическа псевдосатира – като ви се харесва. Героите са егоистични, порочни и арогантни. Съвършено политически некоректни. В сравнение с тях „дяволските души* на Барбе д’Орвили са ангели небесни.
„Имах радостта да прочета тази книга преди да влезе в печатница. И си признавам на мига: тя ме превзе и просветли. Героите на Иван Стамболов св въртят в кръг из невидимите руйни на старата аристократична и бохемска София, както героите на Джойс в „Одисей“ се въртят из митичните улици на неговия Дьблин. Те са щастливи епикурейци, които приемат и припознават битието през изтънчената патрицианска радост от живота. Стилът е омайващ. Стамболов е голям литературен талант. Той има таен договор с езика, който му се подчинява и следва всичките пируети на мисълта му без спротива. Тази книга направо искри от въртящия се светещ глобус на авторовата фантазия. Прочетете това бижу. То е така спасително в днешния цифровизиран идиотски свят.“