Пристъпи само една крачка, читателю; нататък аз ще те поема...

Цялата ми интуиция крещеше и ме дърпаше назад. Тази постъпка, според интуицията, щеше да увенчае списъка на забележителните глупости, съставящи биографията ми. Огледах се пак. Малка тиха уличка, засенчена с разни дървета; отляво мърляв фризьорски салон с един празен стол, отдясно нотариална кантора с пусната ръждива ролетка. Старинната дървена врата насреща ми бе затворена. По средата ѝ лъщеше стилна бронзова табела:

MORPHEUS
Лаборатория по онирология
Д-р мед. Михаил Корабов

Натиснах звънеца. Вратата веднага изжужа и отряза отстъплението ми. Влязох и се озовах в светъл, просторен кабинет. Една протегната ръка стисна моята.
– Добре дошли!
Дотогавашният ми живот бе приключил...

Из книгата