За да проуча историята, посетих миналата година Сараево. Разговарях с хора, преживели блокадата, с хора, познавали моите герои, минах по техните стъпки при бягството им през моста Връбаня. И едва там си дадох ясна сметка какво са преживели те. И как Сараевската блокада няма аналог в човешката история по измеренията на своята жестокост и трагизъм. Тя е най-дългата блокада на град – 1395 денонощия, в които хората не са можели да напуснат града. Всяка минута и секунда от тях те са били мишени в стрелкови полигон.

Един от героите ми казва: „В една война можеш да бъдеш само мишена или убиец и нямаш избор“. Но моят роман е точно за избора. За това, че в каквито и условия да си поставен, можеш да запазиш човешкия си облик. И това е божествената частица в нас. Главните ми герои Давор и Айда правят своя избор. Пред примирението, страха и обезчовечаването те избират любовта и свободата.

Когато пишех романа, от ноември 2014 г. до април 2015 г., така се случи, че нямаше къде да пиша. Реално написах романа в едно кафене до Университета – „Timeless“, където персоналът и атмосферата ме караха да се чувствам у дома. Сутрин пиех чай, вечер – уиски, и пишех. Имаше магични моменти, в които след два-три часа писане до такава степен бях потънал в историята, че забравях къде съм.

Романът ми завършва с думите на майката на главната ми героиня: „Аз още броя дните“, дните до момента, в който ще се срещне отново с дъщеря си. Посвещавам романа си на всички онези, които още броят дните, независимо за кой конфликт и за коя точка на света става дума.

Аз съм абсолютно убеден, че ние не се раждаме бели или черни, европейци или африканци, християни или мюсюлмани. Ние се раждаме преди всичко хора и каквито и да са обстоятелствата, само от нас зависи да си останем хора.

Георги Бърдаров