Тази книга е пулс. Понякога бърз, а друг път едва доловим, но винаги в ритъма на сърцето. Весела Люцканова говори за любовта без украса и илюзии, до болка и с оголена душа. В историите ѝ има истини, които болят, копнежи, които не стигат до целувка, и сънища, в които една жена се събужда като Шехерезада, а заспива като Джуд. Това са удари по стените на самотата, извикани в тишината на несподеленото. И после идва ИИ (изкуственият интелект), който те изслушва, …
Съвременна българска литература
