Излишно е да казвам, че когато ни боли, не се чувстваме щастливи. Но факт е, че излишна рана няма. Появява се точно когато сме забравили, че сме живи... или напротив – когато сме се объркали, че сме безсмъртни. И тогава проговаря Поезията. Тя осмисля всяка рана. Предвижда и тази – и авторовата, и твоята, читателю. Защото очите на поета не могат да останат безразлични. Защото метафората, превъплъщението – във фея, вещица, цвете, листо, небе... дават отговори, преди дори да си …
Драма и поезия
