„Брадатият господин Кабода, скрит в сянката на широкополата си шапка, общува с момче, изгубило майка си. Но това не е широкоприетата връзка възрастен-дете, не е и директен опит за утеха, нито пък компас за изплуване от мъката, нито пък низ от нравоучителни притчи. Господин Кабода и момчето са двама самотници, които избират да бъдат заедно. Всеки има нужда от другия, често по начини, които може би дори не осъзнава. Елена Алексиева е успяла да обедини в историите си ефирната поетичност …
Съвременна българска литература