Този том събира четири фундаментални теоретични текста, занимаващи се с начина, по който човек чувства (най-вече отрицателни чувства) и по който мисли (най-вече чрез отричане).

Текстовете обхващат около десетгодишен период (1915-1926) от най-интензивната работа на Фройд и освен че набелязват основни линии за практиката и за укрепващия теоретичен скелет на психоанализата са чудесен показател за непрекъснато променящо се мислене на бащата основател, който не се откзва да търси истината.