Започнах да проумявам, че отчуждението не означава омраза. В омразата има огън. Има заряд. Отчуждението е по-студено.

То е онова тихо решение да отлагаш обичта, докато времето за нея изтече. И се подхранва не от случилото се някога.

А от всичко онова, което продължаваме да вършим след него.

ЗА ИСТОРИЯТА ВЪТРЕ:

Ако знаеше, че ти остават само още няколко срещи с някого, щеше ли да загърбиш миналото?

Живеем с илюзията, че познаваме семейството си. Вярваме, че знаем всичко за тях, но често точно най-близките ни се оказват най-големите непознати.

„14 петъка с дядо ми“ е история за тихите войни между поколенията, в които гордостта тежи повече от истината. За смелостта да преглътнеш обидата, за да видиш човека отсреща – преди времето да е изтекло безвъзвратно.