Автопортрет с вятър необязден вятърът е вихър от прах листа треви и мушички една жена седнала под дървото неподвижна тялото трепти ръцете ѝ искат нещо да изразят но пръстите са свити навътре в дланта като птица която не може още да лети в короната на дървото с остри тънки листа гъсто едно до друго врабчета цвърчат главата на жената е прозрачна мислите се виждат как стоят на малки столчета сиво-сини и си шушукат врабчетата отгоре са свят от перушина и слава мушичките понякога се обаждат с глас който вятърът усилва и обгръщат като коса главата ѝ там където са очите има малки лилави сенки, лапички от спомени изведнъж тялото ѝ запява (без глас) това е песен (без думи)
откъде знае тази песен тялото ѝ?
вятърът казва, че сигурно откъдето идва и той, но никой не пита вятъра откъде идва