Някога се твърдеше, че град Троя е плод на фантазията на Омир. Но археолозите доказаха, че такъв град е съществувал. Сега стои открит въпросът дали подводното царство, в което се е подвизавал Одисей, е било действително. Несъмнено морето крие много тайни, привлекли вниманието на древния поет.
В Съкровището на Лизимах Цончо Родев се е опитал да надникне в един от кътовете на това подводно царство - нашето Черноморско крайбрежие. Като използва оскъдните данни за далечното минало на черноморския бряг, а така също и последните открития на археолозите-леководолази, той е успял със силата на своето въображение да проникне там, където науката все още прави само догадки. Авторът умело води читателя из подводните пещери, сред богатства, поставени от древните гърци и исаври, по улиците на погребания град Бизоне. Изправя го пред фонтана на този мъртъв град, от който продължава да блика кристална вода и по неповторим начин му напомня за безсмъртието на човешката култура.
"Очевидно авторът не е разчитал само на своето въображение, а най-добросъвестно е изучил фактическия материал. Той се стреми да разкрие новите пътища и средства, чрез които човекът да надникне в тайните на морските дълбини. Ако Беляев и по-късно Кобо виждаха изхода в биологичното приспособяване на човека чрез присаждане на хриле или запазване на същите в процеса на ембрионалното развитие на зародиша, Родев насочва фантазията си към използването на съвременна техника - създаването на изкуствен бял дроб. Всичко това е разказано убедително." - Вл. Сергиенко (Деца, изкуство, книги, 1966)
"Цончо Родев е добре запознат с леководолазното дело и подводния спорт, затова описанията му са живи, точни и привлекателни."- Б. Богданов (Народна младеж, 1966)
Посвещава се на 100-годишнината от рождението на писателя Цончо Родев. Излиза 60 години след първото издание.