Книга на късмет. Отново не очаквах нищо. Но тази автобиография от типа на личен дневник много ми допадна. В началото се втрещих от жаргонния, типично селски израз на Буров, но после искрено се забавлявах с неговите лични впечатления от не малък брой известни български писатели, поети, политици и държавници. Предвид това, че като фигура от новата история на България очаквах по-обран, изискан речник и съвсем не очаквах да бъде говорено така все едно съм на селския мегдан. Почвам да си мисля, че Буров целенасочено е говорел така, за да достигне до по-голямата аудитория - знаел е, че в малката ни родина трябва да говориш по-просто и разбираемо, за да достигнеш до умовете на хората и да останеш там.

Бил е наистина ярка, колоритна личност, обичал е да говори, да споделя мисли, преживявания, впечатления. Не забелязах да има показност или фалшиво и лицемерно поведение, което пък не е изключено, разбира се, но предвид отстояването на политическото ни време и епохи е маловажно. Винаги ме е интересувал бурния период, в който Буров е живял и никога не бих могла да скрия колко много ме е вълнувал. "Срещи с Буров" е увлекателно четиво, представящо родната ни действителност, която - за добро или лошо - се повтаря с днешна дата. Наистина съм очарована от Буров. Като човешка личност, встрани от банкерството и политиката, е здрав и с устойчив характер, закърмен да обича малката си родина, да се възхищава на творците ѝ, да бъде откровено реалистичен и истинен, когато показва недостатъците на българина, да уважава майката, селянката, на- общо жената. Изненада ме, че не е мизогенистичен, дори напротив, няма скрупули да признае жената като равноправна на мъжа и да ѝ се възхищава по всички възможни начини. Честно казано точно това ме изненада. Някак модерно е да срещам в днешно време мъже, които мразят жените и ги унижават. Буров обаче е някаква странична издънка - напълно откровен в позицията си и очарователен, заради нея.

Признавам си, че след края на книгата се разрових за него. Интересуваше ме дали е умрял в затвора, което се оказа точно така. Починал е май месец в затвора на Пазарджик с обвинения като враг на народа. Чак започвам да се чудя как комунистите не са го утрепали като мнозина други. Типично по български човекът-история, този, който е бил очевидец на толкова големи исторически събития и е можел да разкаже от лична гледна точка, е бил отхвърлен, низвергнат и жалък. Начинът, по който са се отнесли посмъртно с него е зрелищен, ужасен и грозен. Гробът на Буров е бил унищожен първо с булдозер, а после трамбован, така, че да не личи къде е бил заровен.

Фактологично ми направи впечатление името на арменеца Томасян, който Димов споменава и в "Тютюн", но както казах, в цялата книга и в изповедта на Буров се споменават много ярки български личности от новата история на България. Заслужава си да бъде прочетена, дори и само за обща информация!