Книга за непреходното в преходността (казано по пенчославeйковски), за намереното равновесие чрез поезията в неравновесието ни. Първата от двете части умиротворява самотното и временно съществуване на човека сред огромния космос, сбогува се с илюзиите. Втората част поетически изследва творческия акт и завършва с читателя творец, наречен от Людмила Балабанова „незнайния поет“, вдъхновен да споделя духа на поезията.
Светлана Стойчева