Чужд му беше околният свят, но той не потърси място в него. Създаде свой, така неговата участ не стана част от общия живот. Абсурдният свят край него, превърна в абсурден жовота му - желаното от него не беше желателно. Намери себеукритие - свиваше се и уютно присядаше в преживяното. Онова, което ставаше край него или с него, беше зад стъклена стена.
В един момент разчупиха света му и го вкараха в неподозирана безизходица. Избяга от нея, но самият той вече беше друг. Сега проумя, че през живота си е бил далеч от другите - сам и чужд. Не призна откритието си, но и не съжали, прие го като продължение. Вече не криеше безразличието и пренебрежението си към общоприетото.
Предпочете своя предразсъдък и остана със себе си, какъвто е.