Кокоро е на четиринадесет години в нормална прогимназия в Токио, когато изведнъж спира да ходи на училище. Родителите й не знаят причината, но уважават молбата й. А вие ще знаете причината доста по- натам и тя никак няма да ви хареса.

Един ден огледалото в стаята й започва да свети и без да иска Кокоро попада в Замъка в огледалото. Там се среща с още шест деца, които имат само едно общо помежду си – никое от тях не ходи на училище. Или поне така си мислят. И... нищо повече не може да се каже, защото всичко ще е спойлер. Но не очаквахте приказен свят, не очаквайте бягство в свят, където нещата са спокойни и топли. Ако мога да кажа с няколко думи, това е реална, страшна приказка, която опъва по струните на всеки, който е плакал като дете и който има повод да плаче и сега.

Темите: за тормоза в училище и в дома, за очакванията ни, които не се сбъдват, за угаснали надежди и безизходица, за приятелството и свързаността между нас, за помощта, която може да дойде с усмивката на някой съвсем непознат, а може и да не дойде, за грешките ни, за липсата на глас да кажем какво мислим, за всичко, което ни пречи да живеем щастливо.

Не прескачайте подробностите, защото от един момент те така ще ви ударят, че ще се наложи да се връщате да ги търсите. Но има ръка, която да ви помогне накрая майсторството на Мизуки Цуджимура да разказва истории, които остават завинаги като запалено огнище с мека, нежна светлина, но в което някой е забравил да сложи дървета, а някак грее.