Първата страница спира дъха за няколко секунди. Започваш да дишаш като Кристина. Усещаш черен пулс във втората страница - сърцето ти бие като неговото. Като на Калоян. Чуваш как тече кръвта ти – преплитат се вените ти с вените на Пианиста. И жадно търсиш отговори сред страниците. Бягаш като Силвия, надявайки се да утешиш пустотата в себе си - като Диана.
Съживява се една история, в която се оказваш и ти. Виждаш клетките на живота и разбираш, че ти си една от тях. Започваш да пресмяташ бъдещето като Александър. Изкрещяваш автентичността си с гласа на Виктор. Детайлно се вглеждаш в белезите на душата и лицето си и разбираш... Колко голяма мистерия е животът...
Да загорчи красотата през очите на Непознатия.
Да търкаляш сърцето си по ръба на Бездната и го хвърлиш в нея.
И от цялата болка започва да кипи Любов...
Видях Бездната и я сложих между думите си..., казва той, а за да достигнеш Рая, трябва да прелетиш над нея.