Петнайсет разказа, петнайсет парчета живот на фона на бруталната война в Босна и Херцеговина през 90-те години на XX век. На границата между реално и въображаемо, с нюанси на сюрреализъм и магически реализъм, се редуват военни сцени, блянове за мирен и ведър свят, за далечни пътешествия, митологични препратки, аналогии с други страни и народи… В центъра на повествованието е човекът със своята крехка идентичност, с незарасналите вътрешни белези, с усещането за личен апокалипсис.

Фарук Шехич поднася ярко литературно свидетелство за травмите от войната, пронизано от мека поетичност, от тиктакане на часовник, който отмерва миналото и настоящето, живота и смъртта, астрономическото и човешкото време. Свидетелство за историчност и памет, защото „Това беше моята несъзнателна мисия: да оцелея, да разказвам, да пиша“.