Вместо да умре на пътя под колелата на забързана карета, насред дива буря, Естер се събужда в имението Уинчестър, обвита в разкош, мълчание и грижи, които с всеки изминал ден все повече добиват облика на клетка. Графът я е спасил. Или поне така изглежда.

Пръстен със змия, увита около кървавочервен рубин. Картини, изобразяващи неостаряващо лице. Забранени места, вековни тайни и алчен глад, потулен под маската на милост.

А единствената врата, която не й е позволено да отваря, тя е точно онази, зад която спасителят сваля човешката си кожа.

Предупреждение: Съдържа графично насилие и натуралистични сцени.