Представете си, че Тери Пратчет е македонец, че е циничен по балкански и че ситуира романа си в Белград… и не само. А сега прибавете и знаменития идалго Дон Кихот към уравнението и ще получите тази ярка и пъстра безредица, която завърта глави още с първите изречения, подхлъзва крака върху банани и грабва пътници, за да ги отведе на пътешествие покрай библиотечната регистратура, през хранилища, коридори и подземия, докато не ги изхвърли в един друг свят, където мелницата е превърната в култ…
В една колкото реална, толкова и фантастична действителност, където донкихотовските ценности губят своята сила, в библиотеката се появява истинският рицар на книгата. Сред вихъра на отчисляването на томове от хранилището Дон Кихот става пряк участник наравно с персонала на библиотеката в битката за „спасяването на света“ чрез книгата и всичко, което тя олицетворява.