„Портокал" на Нинко Кирилов е „ невъзможността да познаваш някого и желанието да го познаваш". Книга, която може би. Не е. Но е. Неудържим експеримент с граматиката и синтаксиса на съществуването, които се разпадат до един делириумен поток на мисълта. А езикът е рана, в която влизаме. И докато мисълта дриблира, напредвайки с топката на съюзите, свързващи неизказаното, тази игра на смисли с ефекта на домино, това налудничаво инвентаризиране на чувствата, това квантово трептене между състоянието „ ела" и действието „ или", между първото „ аз" и последното „ ние", се разкрива като това, което всъщност вселюбовна поема. Това е нещо различно. Да, е. Защото.
Антония Апостолова