Пиша за любов. За тази – нежната, кротката, чуп¬ливата. И за онази – различната, лудата, дивата, която в 5 сутринта ще се измъкне на пръсти от топлото си легло и ще отиде да преследва от ревност любимия мъж – несресана и без червило. Пиша по истински случки и ако някой се припознае в тази книга, не е случайност. Любовта много често боли, не върви по план и това се случва, когато свалим розовите очила и преминем границите.

Благодаря на голямата ми любов, че винаги е до мен и ме подкрепя! Ти си моят герой! Благодаря и на фалшивата, нарцистичната любов, която ме изпи, разболя и ме върна в реалност¬та, за да бъда пред вас днес по-силна.
Вече нямам време за сълзи, нямам време и за съжаление. Аз съм път, любов и светлина.

Като лепенка за рана

Като лепенка за рана
Като слънце вместо дъжд
Като мъка неприспана
Като буря изведнъж

Като погледа на влюбен
Лъгал си ме нощ и ден
Как си толкова учуден
Как си бил фалшив и чужд

Как докосвал си ме нежно
Как целувал си ме ти
Не, не вярвам – неизбежно
Просто лъгал си
или?