Все пак не съм сънувал. На моменти се улавям, че произнасям тази фраза насред улицата, сякаш чувам да говори друг. Някакъв безцветен глас. В ума ми изплуват имена, лица, подробности.
Могат ли променените улици, фасади, кафенета или оскъдните бележки, съхранили се в черния бележник, да възстановят едно минало, придобило с времето необикновена важност? На фона на един „интровертен и ониричен“ Париж Жан, алтер его на автора, тръгва по стъпките на влюбения в Дани стеснителен студент, какъвто е бил през 60-те години на миналия век. Но коя е Дани? Какво се е случило с нея? И постепенно се разгръща разследване, по-скоро психологическо и поетично, отколкото полицейско, на една загадъчна история, таяща тежка тайна. „Какво би казал, ако съм убила някого?“ „Нищо.“ Нима имаме право да съдим онези, които обичаме?
В „Нощна трева“
Модиано е на върха на своя талант. Великолепен, вълнуващ, владеещ до съвършенство магията на словото, той отвежда читателя отвъд обичайната представа за време, защото не е ли животът вечно довършване на спомен?