Мъртвите души – умрелите крепостни селяни, които още не са заличени от преброителните списъци, и господарите им, плащащи данъци за тях, се превръщат в удобно средство за изобретателния измамник Павел Иванович Чичиков отново да ограби държавната хазна.

Той се установява в отдалечена провинция, където с лъжи и заблуди спечелва благоразположението на градския елит, от който зависи узаконяването на екстравагантната му идея да купува списъци с предали богу дух селяни, за да ги заложи пред държавата и да спечели пари срещу тях. Чичиков обикаля именията на седмина наивни, но и алчни земевладелци и придобива техните мъртви души, а зловещата корупция в Русия широко отваря вратите пред това измамничество.

Със сатира, равносилна на гротеска, Гогол представя типологични образи на отмиращия крепостен строй и пропитите му с фалш и безпътие нрави, станали нарицателни, като знаковия герой Плюшкин и участника във войната с Наполеон капитан Копейкин. А присъдата на автора за измамника Чичиков е ясна – макар и лицемерно разкаян, той може да бъде единствено беглец.